Пловдивски преподавател с много силни думи за Апостола - ето ги!
"Левски живее! " Думите на доцент Владимир Янев от Пловдивския университет във връзка 145 години от гибелта на Апостола развълнуваха стотиците - дребни и огромни, пристигнали да сведат глава, да падната на колене и положат цвете пред паметника в подножието на Хълма на освободителите в Пловдив, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg.
"В този ден Левски ни събира, с цел да си напомним далечния 6 февруари, вторник, 1873 година, София. Предан, предаден, обичан, Апостолът, който не знае, че Ботев ще го назова по този начин, че Каравелов ще го дефинира за пръв български светия, се изповядва пред отец Тодор Митов и споделя "Каквото съм направил, в ползу народу е ". Тези последни думи трагически допълват общоизвестното "Ако печеля, спечелвам за цялостен народ, в случай че изгубя, изгубвам единствено себе си ".
Погубен, той не изгуби себе си. Извисен на бесилото, той извисява българското. Оплакан от Ботев, Левски с шепота на духа си заглушава злата ария на зимата, вдъхва мощност на Вазов, за да сътвори своята шеметна Ода. Днес се прекланяме пред подвига на този популярен в естествеността и храбростта си човек, като че ли с цел да се причистим от дребнавото, егоистичното, самодоволното у себе си. И може би, с цел да погледнем даже за малко с други очи на живеенето си - дали е същинско, тъй като човек не е самичък по себе си, самичък за себе си. Той има задача, надхвърляща пресметливата прагматика, тласкаща отвън тясната килия на еднообразното битие. "
И продължава: "Гражданинът Левски се самопревръща в общественик, неговото бродене не е из парадайса, а измежду раята; неговите комитети, проведени по този начин, че да притеглят хора разсъдителни, безстрашни, великодушни са израз на държавосътворяващ дух, на любов към отечеството и отговорност към бъдещата чиста и свята република.
Да, Левски е общественик без страна, това е трагично. Пагубно ще е, в случай че страната, основана от персони като Левски и огромните революционери от неговата ера, остане без държавници. Пагубно е и когато човек търси и намира опрощение за своето слабоволие, за безличието и апатията си в бремето на времето.
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме, изрича Апостола и вижда жалкостта на примирението, на отхвърли от предприемчивост и безрезервност, от съществуването ни отвън страха за личната ни несобственост ". Още за церемонията в града под тепетата - четете ТУК !
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
"В този ден Левски ни събира, с цел да си напомним далечния 6 февруари, вторник, 1873 година, София. Предан, предаден, обичан, Апостолът, който не знае, че Ботев ще го назова по този начин, че Каравелов ще го дефинира за пръв български светия, се изповядва пред отец Тодор Митов и споделя "Каквото съм направил, в ползу народу е ". Тези последни думи трагически допълват общоизвестното "Ако печеля, спечелвам за цялостен народ, в случай че изгубя, изгубвам единствено себе си ".
Погубен, той не изгуби себе си. Извисен на бесилото, той извисява българското. Оплакан от Ботев, Левски с шепота на духа си заглушава злата ария на зимата, вдъхва мощност на Вазов, за да сътвори своята шеметна Ода. Днес се прекланяме пред подвига на този популярен в естествеността и храбростта си човек, като че ли с цел да се причистим от дребнавото, егоистичното, самодоволното у себе си. И може би, с цел да погледнем даже за малко с други очи на живеенето си - дали е същинско, тъй като човек не е самичък по себе си, самичък за себе си. Той има задача, надхвърляща пресметливата прагматика, тласкаща отвън тясната килия на еднообразното битие. "
И продължава: "Гражданинът Левски се самопревръща в общественик, неговото бродене не е из парадайса, а измежду раята; неговите комитети, проведени по този начин, че да притеглят хора разсъдителни, безстрашни, великодушни са израз на държавосътворяващ дух, на любов към отечеството и отговорност към бъдещата чиста и свята република.
Да, Левски е общественик без страна, това е трагично. Пагубно ще е, в случай че страната, основана от персони като Левски и огромните революционери от неговата ера, остане без държавници. Пагубно е и когато човек търси и намира опрощение за своето слабоволие, за безличието и апатията си в бремето на времето.
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме, изрича Апостола и вижда жалкостта на примирението, на отхвърли от предприемчивост и безрезервност, от съществуването ни отвън страха за личната ни несобственост ". Още за церемонията в града под тепетата - четете ТУК !
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ